КУБЕЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. Който има формата на кубе или е с кубе, кубета. Няколко дена по-късно, Илия Чибук замина за Битоля. И се върна оттам с една „кубелия“ клетка, а в нея подскачаше бяло канарче. Д. Талев, СК, 104. Отвъд реката под букаците сивеят мъхестите камъни на кубелия чешма. Ст. Сивриев, ЗСБ, 243. Учил бе Стефо Церски в Преспа шест години дърводелски занаят. После отвори и свой дюкян и беше добър майстор .. най-изкусно можеше да нашари касела за чеиз с кубелия капак и цялата с цветни тенекии и пирончета. Д. Талев, И, 107-108.