КУБЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Изк. Течение в изобразителното изкуство, възникнало в началото на XIX в. във Франция, характеризиращо се с разлагане на действителността на прости геометрични фигури (куб, кълбо, пирамида). Италианското изкуство — от началото на своето съществувание до последни времена, е наситено с класицизъм. .. Остатъци от футуризма и кубизма са Софичи, Убалдо Оппи и главно Карло Кара. Р, 1926, бр. 202, З—4. Пикасо не е единствения художник, за когото кубизма не е бил школа и гимнастика, или някакво изпитание дошло отвън, а напротив, едно лично преживяване. К, 1927, бр. 111, 2.
2. Литер. Поетична деформация на реалистичната действителност с цел да се изрази метафоричната ѝ същност чрез стихийно смесване на детайли, случайно взети откъслечни картини, където образът се създава чрез разнородни, несвързани, взаимоизключващи се детайли.
— От фр. cubisme.