КУБЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Кубически метър като мярка за обем на дървен материал, бетон, пръст и др. В горния край на улицата, .., бяха стоварени пак няколко кубика камъни за строеж. Д. Бозаков, ДС, 90. Като всички „чакълджии“ и Въкрил работеше на акорд, та поради това гледаше да иде на работа по-раничко и на хладинка да прехвърли повече кубици чакъл. Г. Караславов, ОХ IV, 48. Сутринта той нацепи половин кубик дърва. Й. Радичков, СР, 72. Висок е планът, напрегнат. Трябват хиляди кубици трупи за шперплат. Н. Тихолов, ДКД, 69.
— От фр. cubique.