КУ̀БРИК, мн. - ци, след числ. -ка, м. Мор. Общо жилищно помещение в кораб за екипажа, когато няма каюти. От кубрика се показа Стерн със спасителен пояс на кръста. М. Марчевски, ОТ, 477. Сънни и ослепени от задушния мрак в кубриците, матросите нестройно се изсипаха на палубата. Д. Добревски, БКН, 26-27. Максим заповяда да свалят платното. Тъкмо го прибраха в кубрика и от ниското небе с тесен хоризонт рукна проливен дъжд. С. Чернишев, ВМ, 28.
— От хол. koebrug през рус. кубрик.