КУ̀БЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от куб. Утринното слънце грееше през прозорците и правеше да лъскат по масата кубчета разновидни и разноцветни камъчета. Ив. Вазов, ЗП, 3. Улицата беше пуста и тиха. Между измитите от дъжда каменни кубчета беше покарала нежна трева. Ем. Станев, ИК I и II, 102. За времето на Симеон е характерна рисуваната керамика, .. Изработвали от бяла, добре пречистена глина плочки за облицовка на стени и подове, корнизи, мозаични кубчета. Ист. VII кл, 26.
2. Обикн. мн. кубчета. Детска играчка — малки дървени кубове с части от изображение, при нареждането на които се образуват цялостни картини или фигури. Децата редяха кубчета. Васко имаше кубчета с картинки. Когато наредяха всички, получаваше се море и лодки. Вл. Полянов, ПП, 41-42. Веднъж тя [Наца] ядеше намазана филия с мед и масло и си редеше кубчета на пода. М. Грубешлиева, ПП, 97.