КУВЀРКА ж. Диал. Дървен полуобръч на чергило. Стоян Гърмоделеца завеждаше биволиците при ковача да ги обуе, намазваше колата, разпречваше куверките, мяташе върху тях рогозка и тръгваше по кирии. Ил. Волен, МДС, 99. Изведнаж Бою се спря, вдигна ръка, извика нещо и като се прегъна назад като куверка, шумно се строполи на земята. М. Ягодов, ГП, 401.