КУВЀТ м. Диал. Сила. След час-два гръмна топ. Тогаз се прекръстих и рекох: Боже, дай сега кувет на българите. Й. Йовков, ΒΑΧ, 105. — Нали знаеш, че гладна мечка хоро не играе — додаде вторият — да си хапнем, кувет да добием, че ей тези зурли сила искат да се надуват. Ц. Гинчев, ГК, 231. Я ми меси, мамо, чиста прясна пита, /.., / и наточи, мамо, вино тригодишно, / .., да апна, да пийна, кувет да добия. Нар. пес., СбНУ, XLVI, 333.
— От араб. през тур. kuvvet.