КУВЕТЛЍЯ, ед., неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Който е силен, мощен, могъщ. — Пък и по-куветлия човек от него няма. Ще ти наброи парите до сантим. Всичко ще ти плати. Й. Йовков, ЧКГ, 213. Пофалиа хранен Кавун, / че той е бил куветлия. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 302.
— От тур. kuvvetli 'силен, мощен, могъщ'.