КУВРЍК, мн. -ци, м. Диал. Кравай, геврек. — Аз съм заслужил на народа, и съм лял кръв, а тебе да видим. . ти тогава продаваше куврици. Ив. Вазов, Съч. VI, 14, — Дали съм продавал куврици, то аз зная. Ив. Вазов, Съч. VI, 14.

— Вероятно от рум. couvric.


Източник: Речник на българския език (онлайн)