КУВЬО̀З м. Приспособление за отглеждане на недоносени деца, с температура подобна на майчината утроба; ваничка на Креде. Това бебе, родено в Австралия на пет месеца, е тежало само 900 грама. То е оживяло благодарение на специален кувьоз. ВН, 1961, бр. 3137, 4. Кувьозите са специални стъклени апарати, в които автоматично се осигуряват подходяща температура, влажност и кислородно съдържание на въздуха. К. Рашков и др., ДБ, 73.

— От фр. couveuse. — Друга (остар.) форма: кувьо̀за.


Източник: Речник на българския език (онлайн)