КУ̀ДА ж. Диал. 1. Птиче ято. Куда птици-рибари трепкаха белоснежни крила над вълните. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 124. Куди дропли хвъркат високо и се отзовават една на друга под небеса. Д. Манчев, БЕ II, 113. На едно място той се спъна в едно голямо бунище от пера и перушинек — тоалетът на цяла куда изщавени гъски. Ив. Вазов, ЗП, 12.
2. Дружина, група наемни работници. Кудата и пътниците побързуват да излазят на покрива. Двата кораба са приблизават. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 21.
3. Дружина коледари или сурвакари. Стар стананик куда йоди, / стананине господине, / кудата му отбор момци, / отбор момци коладници. Нар., пес, СбНУ VIII, 10. Сурвакари, . ., нека да влязат във всяка къща, .. И вървят сурвакарските куди, посрещат се, надиграват се, всяка със своя музика, всяка с личен, лекостъпен хороводец. Отеч., 1978, кн. 2, 3. Някога в Съединете ходеха четиринадесет куди, по десет сурваркари във всяка, а сега — само една. Отеч., 1978, кн. 2, 3.
◊ Куда и куркуда (кудкуда) сбрали се. Диал. Всякакви хора се събрали.