КУДКУДЯ̀КАМ, -аш, несв., непрех. За кокошка — издавам крясъци след снасяне на яйце. Само от Дрондовия двор никой не се обаждаше. Алекси викаше до прегракване, кучетата лаеха припряно, кокошките кудкудякаха под сайванта, но на прозорците не се мяркаше никаква светлинка. Кр. Григоров, Н, 30. Тази вратичка, през която често слитаха кокошки, като възбудено кудкудякаха, се чернееше примамливо. Д. Ангелов, ЖС, 635. Кукуригаха петли, кудкудякаха кокошки. К. Калчев, СТ, 11.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително отношение към някого, който досажда с думите си. — Ама, хаджи, те могат да запалят къщата ни! — завайка се жената. — Ще те убият, хаджи! — Я млъкни, мари! Стига си кудкудякала! То не е женска работа! Д. Марчевски, ДВ, 106.
— Друга (остар.) форма: куткудя̀кам.