КУДКУДЯ̀КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кудкудякам. Не се чуваше нито кучешки лай, нито грухтене на свини, нито кудкудякане на кокошки. М. Марчевски, ОТ, 47. В същото време от преграденото място, що служи за курник, изкудкудяква кокошка .. Чака още малко, но повече кудкудякания не се чуват. Сл. Боянов, СК, 22. След учениците влязоха възрастните. И изведнъж в килията се разнесоха кудкудякания на кокошки, крякания на гъски и патици. Цв. Минков, МЗ, 62.