КУДКУДЯ̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Кудкудякам. Докуша не се виждаше по двора. Откъм малката постройка кудкудячеха кокошки. И. Петров, MB, 195. —Кокошката каканиже и кудкудяче. Π. Ρ. Славейков, ПЧ, 12. Тя докато говореше туй, йедна нейна кокошка почна да кудкудяче и снесе йедно яйце. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 306. — На Естерка не е леко, отче. .. Свекървата цял ден кудкудячи като квачка. Ц. Лачева, СА, 66.