КУ̀ДНИК, мн. -ци, м. Диал. Клеветник, хулник. Един обущар се сгодил за едно добро момиче. Но някой негов неприятел, .. отишел при момичето и му казал, че годеникът му е сляп. „Ако не вярваш“, рекъл кудникът, „ела някой път (..) ела да видиш, че годеникът ти сред ден пали свещ да му свети.“ СбНУ XXV, 34.