КУКЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умалително от кукла1 (в 1 знач.); малка кукла, кукличка (Ст. Младенов, БТР).
Прен. Гальов. или ирон. За много хубава и добре облечена жена или момиче. Такава хубава жена не съм виждала! И тънка, изписана, кукле ти казвам — с истинско възхищение говореше Гана за жената на Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 147.