КУ̀КЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до кукла1 (в 1 и 2 знач.). Тоя кривуличещ покрай куклени магазинчета и работилнички калдъръмен сокак е непрестанно пулсиращата артерия на живота в арабския град. Г. Готев, ПШ, 158. Старият Копелиус изнесен от Дончев, бе един интересен образ на пантомимния куклен майстор. К, 1928, бр. 121, 3. Преминахме през комбинация на реалната среда — декорации, костюми, грим, реквизит и други изразителни средства с рисуван фон, с куклена техника и със специално осветление. ВН, 1958, бр. 2045, 4.
2. Който е присъщ, свойствен на кукла1 (в 1 знач.). Тази жена все така блестеше със своята неувяхваща куклена хубост. Ем. Манов, ДСР, 85. Изреден играч, при тая изискана, куклена гиздавина, весел пустословец, .. — той имаше всичките титли да бъде интересен за жените. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 59.
3. Прен. Който е сляпо подчинен на чужда воля; несамостоятелен. Разбира се, тези куклени монарси не биха имали смелост, когато почвата под собствените им крака гори, да се намесват в чужди работи. П. Цолов, Й, 46. Вторият оръжеен склад на партизаните били местните войски на кукленото правителство. Отделни войници продавали не само собственото си оръжие, но и оръжие, откраднато от французите. Ал. Гетман, ВС, 88. Куклена власт. Куклен президент. Куклено правителство.
◊ Куклен театър. Театър, на чиято сцена играят кукли, а от закрито място артисти ги движат и произнасят текста. Жестоката сатира на кукления театър е изобличавала и шибала пороците, както на Изтока, тъй и — на Запада. К, 1926, бр. 76, 2.