КУ̀КЛЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който се отнася до кукла1 (в 1 и 2 знач.); куклен. Малката Румянка вече пее приспивна песен над кукленската къщичка. ОФ, 1958, бр. 4314, 2.
2. Който е присъщ, свойствен на кукла1 (в 1 знач.); куклен. Той разговаряше с някаква жена — стройна, с платинови коси, с незначително кукленско лице. К. Константинов, Избр. разк., 108-109. Силният ѝ грим и червените ѝ коси ѝ придаваха нещо кукленско, неистинско. Ст. Христозова, ДТСВ, 63. Изкуствените мигли на тъпичка мексиканка ни гледаха с кукленско кокетство. Л. Стефанова, ВМД, 87. — Сериозният мъж не обича кукленската красота. Д. Кисьов, Щ, 350.