КУКЛЀЦ, мн. -ѝ, след числ. -ѐца, м. Диал. 1. Колелце от нестегната при връзване част на въже, връв, конец; клуп. Както скутачката, така и футата от двете страни горе, имат дълги, обли повръзла, с които футата се препасва отзад и се връзват на куклец (клуп) отпред на пояса. СбНУ XIII, 39.
2. Бримка, нанизана на кука за плетене; клуп (Вл. Георгиев и др., БЕР).