КУ̀КЛИЦА ж. Диал. Умал. от кукла1 (в 1 и 2 знач). Пред тях минуваше цял калейдоскоп от парижки типове, .., дяволити гавроши — подавачи на дребни игралки, безделници, ..; дървени куклици на председателя на републиката Жул Греви. Ив. Вазов, Съч. XXV, 162.
КУКЛЍЦА ж. Диал. Пласт памук, приготвен за предене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.