КУ̀КЛИЧКА ж. Умал.-гальов. от кукла1 (в 1 и 2 знач.); малка кукла. Спрял при Лалка той [дядо Коледа] тогас, в тихия среднощен час, и си рекъл: —Тая Лалка, за писалка ми е малка, а защо ѝ са шейни, щом е още в пелени? Рекъл, сложил дар богат — кукличка и шоколад. А. Разцветников, ОНН, 30. Малката Лили не можеше да се нарадва на всевъзможните куклички. Д. Калфов, Избр. разк., 103. Да си играят децата с куклички и с какви други залагалки и игрици, то не е чудно, тии са деца. С. Николица, ДП (побълг.), 5. И остана Добра двоица / със мало мъжко детенце, / .. / булчичка — като кукличка. Нар. пес., СбНУ XXV, 60.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение, обич към хубаво дете или към хубаво момиче. До гърдите си беше притиснала малко дете с голи крачка и голо коремче .. — Всяка рожба е скъпа на майка си, но няма друга майка, на която рожбата ѝ да е така скъпа, както тази кукличка на мене. Д. Ангелов, ЖС, 155. — От къде я имат тая мила кукличка? — Пленница е, Бреговчанка. Хваната била от русите, къде Кюстендил, като бягала с други мухаджири. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 142.