КУ̀КЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв.; непрех. Диал. За семе, растение — кълна, пущам кълн; покълвам. После преся угнил тор, накисна семената на топло под печката да се рътят и да куклят и ги зася. Г. Мишев, ЕП, 184.


Източник: Речник на българския език (онлайн)