КУ̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: На куково лято. Разг. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, да се осъществи). Ще видим царски войски на куково лято. Никакви царски войски няма да отидат в Карвунската област, нито ги има сега. Ст. Загорчинов, Избр. пр ΙΠ, 28. Аз имах тесла, .., но му казах, че нямам, иначе с удоволствие бих му услужил. А вътре в мене си помислих, че той ще види инструмент на куково лято. Я. Антов, TBK, 49.