КУ̀КОВДЕН м. Остар. и диал. 1. Християнски празник Благовещение (Н. Геров, РБЯ).

2. Денят, в който се провеждат кукерските тържества (понеделник след или на Сирница); кукеровден, куклинден. Куковден, в понеделник в началото великаго поста. Как играят през него ден кукери, а най-паче в Румъния, какви песни пеят и какви обреди творят? Г. С. Раковски, П I, 10.

На куковден. Разг. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, да се осъществи). И ти вярваш, че онзи пияница ще се върне. Ще се върне той на куков ден. Й. Йовков, СЛ, 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)