КУКУВА̀ЛКА1 ж. Диал. Кукумявка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.
КУКУВА̀ЛКА2 ж. Диал. Плоска, закривена част във върха на ръжен, сърп и под. Била е Койка майка си, / с ръжена, с кукувалката, / с дилафа, със шималката. Нар. пес., СбВСт, 820.