КУКУ̀ВАМ1, -аш, несв., непрех. Разг. Живея самотно като кукувица (обикн. без съпруг, съпруга, без деца или без близки). В старата къща остана да кукува самичък, дружинка му правеха само двата палата, които спяха на пруста. А. Гуляшки, ДМС, 20. —Млада жена при жив мъж: да кукува, какво е то! Нека си се прибере при мъжа си, пък каквото бог даде. И. Петров, НЛ, 196. — Иди се оплачи, мама. Грехота е да кукуваш сама в тази къща. Че ти младините си разпиля тука. Коя на твое място ще му мълчи? Кой знае по коя кокона е тръгнал. В. Нешков, Н, 295. ● Обр. — Имах малко пари, дадох ги по къщата. Сега, каквото вземем, на студентката пращаме, и тая къща ще има да кукува неизкарана. Г. Мишев, ЕП, 140.
КУКУ̀ВАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Кукам. Кукувичката кукува, / на Ирин Пирин планина, / на хайдушкото сбирило, / да са хайдути съберат. Нар. пес., СбГЯ, 20. Пиле кукувиче, / ти като кукуваш, / лете покрай село, / зиме покрай море / не виде ли, пиле, / мойе сит Марка? Нар. пес., СбАИ, 262-263. Кукувичко Доке, / гиздава девоке, / не кукувай рано, / не буди девойче. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 106. Кукувала ѝ кукувичка, в зелена ми гора лилянова. Нар. пес., СбГЯ, 207. — Бог да бие, леле, бог да бие сива кукувица, / га кукува, леле, преди Благовщене. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 91.