КУКУВА̀НА ж. Диал. Кукувица1; кукувейка. Фалба са пофали, / че е имал Димо / широки дворове, / .. / една шарена чешма, / и на чешма Димо / една кукувана, / u в дворове Димо по девет пауна. Нар. пес., СбНУ VII, 82.
