РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КУКУ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кукувам¹.

КУКУ̀ВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от кукувам²; кукане.

Източник: Речник на българския език (онлайн)