КУКУВЀНГЕРИ, мн., ед. (рядко) кукувѐнгер м. Диал. 1. Представител на българска етнографска група в Северозападна България. // Разш. По време на османското владичество хайдути, които при нападения използвали кукерско облекло. Кукувенгерите са изключително всеотдайни, сложили главата си за българщината. .. Те използували кукерски костюм, за да респектират и плашат своя враг ЖД, 1968, кн. 11, 16. // Стесн. Кукери. Съществуването на кукувенгерите е в пряка връзка с кукерите. ЖД, 1968, кн. 11, 16.
2. Само мн. Етнографска българска група във Врачанския балкан, която изпълнява кукерските обреди по особен начин. В пряка връзка с кукерите са били така наречените кукувенгери, живели в предпланините на Стара планина. ЖД, 1968, кн. 11, 16.