КУ̀КУВЍЦА1 ж. 1. Прелетна горска птица със сиво оперение, чието потомство се отглежда в чужди гнезда от други птици. Cuculut canorus. В селото по цял ден се чуваше кукувицата, която кукаше по срещните баири из още голите и потънали в слънце гори. Ил. Волен, МДС, 109. Кукането на кукувицата народът свързва с настъпването на пролетта. ПЗ, 1977, кн. 2, 40. И така живота ще премина / ненаситена, ненаживяна. — / А кога умра сама, в чужбина, / кукувица-бродница ще стана. Е. Багряна, ВС, 33. — Кукувице-прокобнице, кажи ми колко години ще живея? Елин Пелин, Съч. III, 144. Долетели сива кукувица, / долетела и е закукала: / „Излез, излез, нийна стара майко, / изгинаа твои девет сина!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 99. Кукувицата кука до Петровден, а жената вика до века. Послов. // Декоративен детайл на старинен часовник с формата на тази птица, който се показва и отброява чрез типични звуци часовете. На противната страна [на стаята] висеше прост часовник с кукувица, монотонното тракание на който още повече придаваше ужас на нощното събрание. З. Стоянов, ЗБВ III, 9. Кукувицата отмери З часа след полунощ.
Прен. Разг. За самотна жена. Девет години го чака горката му стопанка. Девет години сама жена, сама кукувица, дом въртя и му се надява, и ни вест получи, ни надежда и остана. Чудомир, Избр. пр, 13. Бедната оная кукувица, Аника, макар и мъртва сега, все пак беше една съмнителна персона. А. Страшимиров, Съч. V, 344. Ох, нашите майки черни кърпи носят, / а нашите жени — черни кукувици. Л. Каравелов, Съч. II, 39.
2. Само мн. Зоол. Разред птици, обхващащ около 200 вида, които снасят яйцата си предимно в чужди гнезда и потомството им се отглежда от други птици; кукувичови. Cuculiformes.
◊ Галапагоска кукувица. Вид кукувица, разпространена на архипелага Галапагос в Тихия океан. Coccyrus melanocoryphas. Галапагоската кукувица ( .. ) за разлика от европейската си посестрима всъщност не е идеална, но все пак е добра майка. Н. Боев, Г, 83.
~ Да закукаш като кукувица. Разг. Обикн. във 2 и З л. Разг. Да преживееш близките си и да останеш сам в къщата си. Да кукат кукувици (в домовете в и, в къщите ви). Разг. Да останат празни, без хора (домовете ви, къщите ви). — Къде сте тръгнали като обирачи?. . — Бабо, не приказвай тъй, ние не сме лоши хора — тръгнали сме за домовете си. —Кукувици да кукат в домове като вашите! К. Петканов, МЗК, 266. Да не дочакаш кукувица. Обикн. във 2 и З л. Диал. Дано скоро да умреш, още преди да настъпи пролетта. <Да> не ми е изпила кукувица акъла (мозъка, пипето, ума). Разг. Не съм оглупял, няма да постъпя неразумно (обикн. при възражение). — Но Василев е подписал задължителни бележки. Съгласно тях той ще отчете по експортни цени и тогава ние съвсем ще се изложим. Житарите се разсмяха. — Та Василев да не е идиот, да не му е изпила кукувица акъла? П. Спасов, ХлХ, 247. Не ми е изпила кукувица ума мене; ако имаше чума, залавях ли сватба! Й. Йовков, СЛ, 170. Да ѝ дам аз ней чорбаджийски син и да я питам обича ли го. Та мен кукувица не ми е изпила ума. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 388. Додека (докато) кукувица не прокука (закука). Диал. До пролетта. Он цаневал измикяре, ама си пазарили така: че седи измикяро у попо додека кукувица не прокука. СбНУ XLV, 391. Една кукувица пролет не прави. Разг. Употребява се, когато нищо не може да се свърши от един човек. — Само той ли дойде? Една кукувица пролет не прави. Една<та> кукувица ни закука. Диал. Имаме еднаква съдба, обикн. на самотни хора. — Погаждаш ли се със самотията? — Никому господ да не дава, Станчо! ..— Да пази, да пази, ама нас не опази, .. — Едната кукувица ни закука, Стоилко. Елин Пелин, Съч. II, 20. И нашата кукувица ще закука (прикука). Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Ще доживеем и нашата кукувица да закука. Като кукувица живея,( оставам, седя, съм и др.). Разг. Съвсем сам, без никого, самотно живея (оставам, седя, съм и др.). Погледна го накриво, но миловидно и рече троснато: „А ти докога ще живееш като кукувица? Кога ще си намериш невеста?“ Г. Караславов, Т, 99. Марин:— Подранихме, но мама като рекла — хайде, та хайде! Гина: — Ба, ще ти седя аз като кукувица в хотела! . . Сърцето ми се сви на бучка! О. Василев, Л, 87. — За кого да живеем, когато станахме като кукувици, без жени, деца и майки? Л. Стоянов, Б, 133. — Има ли семейство този човек? .. Сам е като кукувица — отговори Кристало. Д. Димов, Т, 625. Качулата кукувица. Кукувица с тъмнокафяви пера с бели върхове и къса качулка на главата, която живее в Африка, Мала Азия, Персия и Южна Европа. Clamator glandarius. Кога<то> ми закука кукувица на гроба. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се състои, да се осъществи). Кукувица ме закука. Диал. Пролетта ме заварва неподготвен за нещо, без нещо. И тази година кукувица ме закука без пари. Не успях да изора нивите. Кукувица ми е изпила акъла (ума, пипето, мозъка). Разг. Неодобр. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум.— А свети Трифон Зарезан да сложим ли?— .. Попът се плесна по челото: — Ей, кукувица ми е изпила акъла! Как тъй да забравя най-важния. . Ще го турим, на централно място ще го турим. П. Незнакомов, СП, 41. Когато Незнанова научила се, че Висарионов водел любов с една богата столичанка, се нахвърли отгоре ѝ: — Ама ти луда ли си ма, сестро, кукувица ли е изпила ума ти, че продължаваш да му пращаш пари! Ст. Чилингиров, РК, 279. — Дядо — обърна се сказчикът — ти си от старото време и не разбираш. — Кое, че ни лъжете открито ли? — дядо Пею смигна. — Прощавай, синко, ама кукувици още не са ни изпили ума. Г. Караславов, Избр. съч. II, 289. Кукувица няма да кука някъде. Диал. Жена няма да командва (някъде). —Кукувица няма да кука тука, ама не ще съм жив аз да видя — рече Стоян Барбулата. Ц. Гинчев, ГК, 311. Няма да чуя кукувица<та>. Диал. Много съм болен, ще умра преди пролетта. От кукувица до кукувица. Диал. От пролет до пролет. Беше един поп много лош. Той главеше момок за работа от пролет до пролет, да речеме от кукувица до кукувица. СбНУ XIX, 32. Първа кукувица закукува (закука). Разг. Употребява се за първи признак, проява на пролетта. Господарят рекъл: — У мен ще слугуваш до другата пролет, доде закукува първа кукувица. Ран Босилек, СбХ, 56. Със душа като небето ведра, / в ден на труд огрян с надежда щедра, / първа кукувица ме закука — / господи, да бъде на сполука! Н. Ракитин, С II, 45.
—Други (диал.) форми: ку̀каѝца, ку̀куѝца.
КУ̀КУВИЦА2 ж. Диал. 1. Иглика.
2. Полско пролетно луковично цвете с нежен син цвят.
3. Див мак.
КУ̀КУВЍЦА3 ж. Диал. 1. Порцеланова дръжчица на печка, прозорец, чекмедже и др.
2. Телена халка, с която джобно ножче се завързва към колан, панталон и под.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980. — Друга форма: ку̀куѝца.