КУ̀КУВЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни и -чена, -чено, мн. -чени, прил. Рядко. Кукувичев, кукувичов, кукувичи, кукувичия. Той [холът] беше скромно мебелиран, със старинна домашна обстановка. .. На едната стена старинен часовник с кукувичен глас се обаждаше на всеки половин час. Г. Белев, KB А, 142-143.
◊ Кукувична плюнка. Диал. 1. Дребно пролетно растение със синя пъпка на върха, подобна на плод от черница. 2. Кукувиче грозде.