КУ̀КУВИЧИ, -а, -е, и -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кукувица1; кукувичев, кукувичов, кукувичин. За кукувичето яйце бях почти забравил, но старецът ме подсети и на третата седмица отидохме да видим гнездот, в малкото гнездо се мъдреше и кукувичето. Ем. Станев, ЯГ, 90. Тя [кукувицата] снася яйцата си в гнездата на врабчови птици. Кукувичето яйце се развива по-бързо и малкото кукувиче се излюпва първо. Зоол. VII кл, 113. О, пролетно опиянение! .. / Вървиш и пчелен звън дочуваш ти / и гърлен кукувичи стон. Н. Зидаров, НС, 66. Дивите гълъби се събуждаха и гърлените им гугукания пълнеха долината, ведно със сутрешния кукувичи кикот и със звучните изсвирвания на чинките. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Кукувичо перо. ● Обр. В къщи не искаше да се прибере. Там, в този кукувичи дом, не го очакваше никаква радост. К. Петканов, ОБ, 169.
2. Прен. Разг. Пренебр. В съчет. с изчадие, син, щерка и под. — който е незаконороден. Понеже две нощи бях загубил, за да се снабдя с билет за спане, все пак заспах. На сутринта ме събуди той, това кукувиче изчадие. Тарас, ТМ, 143.
◊ Кукувича опашка. Диал. Дребно горско растение от рода на салепа с грудки по корена и с бели гроздовидни съцветия; гороцвет, ченгелче. Кукувича плюнка. Диал. 1. Дребно пролетно растение със синя пъпка на върха, подобна на плод от черница. Момичетата се спуснаха да берат иглика и онова синьо, наподобяващо плода на черница цвете, което народът нарича кукувича плюнка. Д. Кисьов, Щ, 94. 2. Кукувиче грозде. Кукувича прежда. 1. Паразитно увивно растение без корени с формата на жълти или възчервени конци, което расте из люцернови, житни ниви и под.; кускута. Cuscuta. Повечето семенни растения фотосинтезират и се хранят самостоятелно. Само някои от тях, като синята китка, кукувичата прежда и дp., ce хранят несамостоятелно. Бтн VI кл, 137. 2. Растение коило. Кукувича трава (трева). Диал. 1. Растение коило. 2. Кукувиче грозде. Кукувиче (кукувичо) грозде. Диал. Подобно на синчец луковично растение със сини гроздовидни съцветия; самодивски лук. Усмихнаха се розовите цветчета на мъртвата коприва, увиснаха тъмните кичурчета на кукувичето грозде. П. Бобев, ЗП, 58. Пролетта се раждаше в напоения с дъх на кукувиче грозде въздух; в мократа миризма на размекнат студ в долината. Д. Вълев, Ж, 21. Кукувиче мляко. 1. Билка с перести широки листа и жълти цветове, която при нараняване изпуска жълто-оранжева течност, змийско мляко. Chelidonium majus. 2. Тревисто паразитно растение с бледорозови цветове по люспесто стебло, което живее по дънерите на горелите дървета; рабавец, горска майка. Кукувиче око. Диал. 1. Растение слети коса. 2. Растение гороцвет. Кукувиче цвете. Диал. Растение иглика. Кукувичи сняг. Диал. Сняг, който вали по Благовещение (преди Великден). Като се случи да падне „кукувичи“ сняг – хубава година чакай! (така се нарича снегът в края на март, който не се задържа, бързо се топи). Н. Туртанска и др., ПНК, 134. Кукувичи хляб. Диал. Растение киселица.
~ Подмятам / подметна кукувиче яйце някому. Разг. 1. Прехвърлям върху някого нещо, за което той да се грижи, той да се мъчи; отървавам се от някакво неприятно задължение. 2. Давам повод за раздори.