КУ̀КУВЍЧКА1 ж. 1.Умал.-гальов. от кукувица1 (в 1 знач.); кукувиче. Кукувичката кукува, / на Ирин Пирин планина, / на хайдушкото сбирало, / да са хайдути съберат. Нар. пес., СбГЯ, 20. Първа кукувичка / кука и не кука, / втора кукувичка / кука, не престава. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 207. Кукувичкана кукува / в чостана гора зелена. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 23. Часовникът защрака по-силно. Кукувичката се показа, завъртя се и изкука шест пъти. Ст. Мокрев, ЗИ, 225.
2. Малкото на кукувица1; кукувиче.
3. Само мн. Диал. Кукувишчета. Щом привърши [Яна] ризата, ще извезе за себе си нов нагръдник с червени кукувички, с жълти пръчици и сини кръстчета. К. Петканов, X, 102.
— Друга (диал.) форма: ку̀куѝчка.
КУКУВЍЧКА2 ж. Диал. Дървен клин, който закрепва привоя за воището на дървеното рало.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980. — Друга форма: кукуѝчка.