КУКУ̀ДА1 ж. Диал. 1. Бронзова или желязна тежест на кантар, с крушовидна форма. От пукота топът се пръснал, а гюллето, сиреч кантарювата кукуда, отлетяла само на десет-двадесет метра напред от мястото, дето бил поставен топът. Н. Стефанова, РП, 136.
2. Юмрук.
3. Прен. Пренебр. Дребен или изгърбен човек; дребосък.
4. Тояга с удебелен като топка долен край.
◊ Върти кукуда. Диал. Празникът Свети Вартоломей.
— От гр. κου(κ)οϑδα.
КУКУ̀ДА2 ж. Диал. 1. Китката с цвета и семето на кромид лук.
2. Прен. Мъжки полов орган.
3. Горната част на хвощ.
4. Растение бучиниш.
— От гр. κόκ(κ)ος. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.
КУКУ̀ДА3 ж. Диал. 1. Постна гозба с кълцано кисело зеле.
2. Вид гозба със зеле и булгур.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.