КУКУ̀ДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има юмруци като топка, като кукуда1 (в 1 знач.). — Да се бием, но с какво? Или с тия, голите панчи? — пружат те своите кукудести ръце и гледат младия комита в очите. Н. Хайтов, ШГ, 125.
