КУКУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. За кукувица1 — издавам специфичен звук ку-ку.
2. Наподобявам глас на кукувица.
3. Прен. Пренебр. Говоря си сам, без да има кой да ме чуе. Ще си седя в къщи, ще си кукукам до смъртта.
