РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КУКУМА̀РКА¹ ж. Диал. Бяла гъба с високо стебло; кукумар.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.

КУКУМА̀РКА² ж. Диал. 1. Царевичен кочан; кукумара¹.

2. Растение царевица.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.

Източник: Речник на българския език (онлайн)