КУКУМЯ̀ВВАМ, -аш, несв.; кукумя̀вна, -еш, мин. св. -ах, св. непрех. Остар. и диал. Издавам внезапен и краткотраен звук (кукумяв). Кукумявките се схапаха на сарая и една, като побегна, кацна на кумина на воденицата и кукумявна два-три пъти. Ц. Гинчев, ГК, 97.