КУКУМЯ̀ВЧЕ, мн. -та, ср. Малкото на кукумявка. Щом станат на месец, малките кукумявчета вече могат да летят. Ст. Дончев, ПНД, 35.
Прен. Разг. Пренебр. Обикн. като сказ. опред., приложение или в обръщение, обикн. във възкл. изр. За изразяване на неприязнено, подигравателно отношение към дребен и не много приятен човек. — Това се казва жена! Та твойта жена човек ли е!.. Дребосък, кукумявче! К. Петканов, ОБ, 188.