КУКУРА̀ДА ж. Диал. 1. Оронен царевичен плод; кочан, кукурадка, кукуден.

2. Шишарка; кукурежка.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.


Източник: Речник на българския език (онлайн)