КУКУРЍГАМ, -аш, несв., непрех. 1. За петел — пея като издавам особено специфично трепетливо звукосъчетание кукуригу. От бунището кукуригаха петли, кудкудякаха кокошки из полозите. Г. Райчев, ЗК, 228. Бай Димовият петел кукуригаше продрано, пресипналият му възглас завършваше с безпомощно къркорене. А. Гуляшки, ДМС, 15. Един гащат петел разтваря големите си червени крила, почва да буха с тях, протяга шия и гърлено кукурига. А. Каралийчев, С, 296. По шосето премина с весело дрънчене каручка, някъде кукуригаше петел, лястовички се стрелкаха под стрехите. Л. Галина, Л, 33.
2. За човек — издавам звук, който наподобява пеенето на петел. Виктор се славеше с това, че можеше да кукурига. Ем. Коралов, ДП, 10. Често го подиграваха и за едно черпене го караха да скача като заяк, да кукурига като петел и да се чеше като маймуна. Елин Пелин, Съч. III, 174. // Разг. Ирон. Пренебр. Смея се, говоря с неестествено високи тонове и с прекъсване. Момчетата изпокапаха на тревата от смях. Бързорекият се намръщи, цакани се люто да си отмъсти, но веселата глъчка зарази и него. .. Разсмя се и той. .. — Слез де, стига си кукуригал оттам! — скара му се байрактарят. Ив. Гайдаров, ДЧ, 29. Не говори, ами кукурига. ● Обр. Внезапно Калитко се хвана за корема. По лицето му се изписа остра болка. Червата му закуркаха. — Нещо кукурига у тебе — шеговито подметна девойката и се засмя. Ив. Хаджимарчев, ОК, 321.
3. Прен. Жарг. Оглупявам, изкукуригам. От време на време кукурига.
◊ Кукуригам на чуждо бунище. Разг. Меся се в чужда работа. Петел кукурига някъде. Разг. Мъж командва, управлява (някъде). У нас още петел кукурига. Петелът ми кукурига пред някого или някъде. Разг. Имам влияние, авторитет пред някого, слушат ме някъде. Петелът ми кукурига и в ремонтната база за телевизори, и в промкомбината, и в магазина за авто и моточасти. Сп. Йончев, РБ, 54.
— Друга (диал.) форма: кукурѝкам.