КУКУРЍГАНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. Отгл. същ. от кукуригам. Забърза нагоре, към махалите, отдето са чуваха кукуригания на петли и кучешки лай. Сп. Кралевски, ВО, 75. Когато сте го напуснали вече [селото], във вашата памет остава пак тоя кучи лай, това кукуригане на петли и му чене на говеда. Д. Калфов, ПЮН, 22. Бях закопнял да чувам сутрин кукуригане, а не рев на мотори, към пладне кудкудякат, не бръмчене на самолет. Ст. Даскалов, ЕС, 214. Чуваха се петльови кукуриганета.
— Друга (диал.) форма: кукурѝкане.