КУКУРЍГВАМ, -аш, несв.; кукурѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. 1. Кукуригам веднъж или няколко пъти. Тичам издире ѝ [на Пена], издебна я, туря крадливо уста на ухото ѝ и кукуригна: — Кукури-и-и-и-г-у-у-у! Ц. Церковски, Съч. III, 80.
2. Почвам изведнъж да кукуригам; закукуригвам. Като кукуригнаха ония ми ти петли, та не спряха до пладне.
◊ И нашият петел ще кукуригне. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Ще дойде време и нашият петел ще кукуригне.
— Друга (диал.) форма: кукурѝквам.