КУ̀КУРЍГУ и (удължено) кукуригууу междум. 1. За наподобяване кукуригане на петел. Петльо се понадигна малко, притвори по навик очи и се провикна звънливо: — Кукуригууу! П. Бобев, ГЕ, 14. Петел крамола не обича, завчас примирява челядта: .., па хвъркне-подхвъркне на плет, крилата си заплеска и изкукурига: кукуригу! Д. Манчев, БЕ II, 38. Кукуригу, петльо! / Заколи го, тетьо, / да не буди мама, / да нанкаме двама. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 295. Тичам издире ѝ [на Цена], издебна я, туря крадливо уста на ухото ѝ и кукуригна: — Кукури-и-и-г-у-у-у! Ц. Церковски, Съч. III, 80. Петелът се окачи на коритото: „ку-ку-ри-гу-у, златна кака под корито лежи“. СбНУ XLI, 444.
2. Като същ. Кукуригане. Чу се едно кукуригу.
◊ За кукуригу трампа. Диал. Пренебр. Безсмислена, безполезна трампа.
— Други форми: ку̀курѝку, ку̀куру̀гу.
КУКУРЍГУ, мн. няма, ср. 1. Разг. Кичур коса на момиченце, вързана обикн. с панделка така, че да сгърчи нагоре. То [момиченцето] обръща назад своята бяла панделка, щръкнала над косицата, истинско кукуригу, и се тупка с пръчката. Й. Радичков, ПЦ, 55.
2. Прен. Разг. Грубо. Човек, който вече не помни поради болест или старост; куку, склеротик. Той е вече кукуригу. Не може да се разчита на него.
◊ На кукуригу. Разг. Начин на сресване при жени и момичета, при който кичур коса се връзва обикн. с панделка така, че да стърчи нагоре. Щом областният лекар влезе в заведението му, строени в правилни редици по войнишки, го посрещнаха той, жена му и цялата прислуга .. ; жена му напудрена, с бяла копринена блуза и бяла панделка, вързана на връх главата на „кукуригу“. Чудомир, Избр. пр, 223.