КУКУРЍКАНЕ, мн. -ия и -та, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от кукурикам; кукуригане. Дружината чу още по-рано отдалечени кукурикания. Ив. Вазов, СбНУ I, 166. Петлите захващат да са дерат и да пълнят сънливото царство със своите разнообразни кукуриканета. Знан., 1875, бр. 12, 191.