КУКУРУ̀З, мн. -и и кукурузя̀, м. Диал. Царевица. Царевицата, която носи различни имена, тъй напр. папур, мисир, кукуруз, мамули, гагуци, гълъби и моруз, и ячмикът се раждат навсякъде из страната. А „България“, 42. Джонката провря ръка между дъските, помами ги [агънцата] с варен кукуруз и ярма от яслите. Н. Нинов, ЕШО, 106. Оттатък кукурузите блестяха на слънцето къщите на двете ведровски махали. А. Гуляшки, ЗР, 66. От другата ми страна се зеленеят избуяли кукурузя. Т. Влайков, Съч. III, 1. Докара се, та даде господ хляб през лятото, пуснаха сено ливадите, пък и тикви се натъркаляха из кукурузята, като бъкли големи. Ил. Волен, БХ, 26. Шопът е весел, когато му стане кукурузът; качамак и лютика е неговата храна. НБ, 1876, бр. 40, 157. Па си стана малка мома, / та отвори, та отключи. / Па одложи шиник кукуруз, / та покълца млади ергене. Нар. пес., СбВСтТ, 7. Па иди, синко, разори / бащини черни югаре, / посей си бяла пшеница / и берекетен кукуруз. Нар. пес., СбНУ XXIX, 83.
◊ Като некопан кукуруз. Диал. Рошав, несресан.
— От рум. cucuruz