КУКУРУ̀ЗЕНИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Кукурузище2. Мама и кака вземат сърповете и захващат от едина край да жънат кукурузенището. Т. Влайков, Пр I, 296. Извади [Елисей] едно мамулче из джоба си, намерено из кукурузенището, разчупи го и завря парчетата с длан в лакомите уста на биволиците. Ил. Волен, МДС, 164.