КУКУРУ̀ЗЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Царевичак, кукурузина. До прегорялата тенекия на печката бе струпаш купчина съчки и „дръже“изпоядените от добичетата остатъци от кукурузляците. О. Василев, ЖБ, 44. Внася на кравите кукурузляк, внася, пренася половината от купата. Идва един от синовете му и вика: „Татее, още не е изпролетело, какво правиш ти, та съсипваш кукурузляка.“ Ст. Поптонев, ОБЛ, 74.

— Друга форма: кукуру̀жляк.


Източник: Речник на българския език (онлайн)