КУКУРУ̀ЗНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Хляб от царевично, кукурузено брашно; царевичен хляб. Донесох му прахчетата, паница с боб и къшей жълт кукурузник. Сърбинът ме погледна с кротък, благодарствен поглед. Мл. Исаев, Н, 32. „А дядо ви Либен седеше като цигански царибашия, ядеше, пиеше и веселеше са, а децата ми ядеха кукурузник.“ Л. Каравелов, Съч. II, 39. Като свали [сестрата] цедилника с качето, извади една пита топъл кукурузник, който дигаше още пара. Ив. Докторов, ЗД, 58. — Ние ви облякохме с добри дрехи и нахранихме ви с чист хляб, а нашите селачене ядат кукурузник и работят като робове — вие ядете селския пот — говорил г. Георгиевич. П. Хитов, МП, 94.
— Друга (диал.) форма: кукуру̀зеник.