КУКУРУЗОБЕРА̀Ч м. Разг. Мъж, който бере, кърши царевица по време на кукурузобер. Пъргавите ръце на кукурузоберачите се провират и шумолят в сухите стебла. Г. Караславов, Избр. съч.VIII, 333. Работата на кукурузоберача е тежка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)